На много риболовци, гонещи шаран, им е ясно, че повечето едри риби избират най-лошите места за риболов. Така рибите се чувстват доста спокойни и знаят, че оттам трудно биха изгубили битката. Това са стръмни и непристъпни брегове с надвиснали клони, залети от вода храсти и дървета, места с множество камъни по дъното, гъста подводна растителност, полета от шавари и други. Всички подобни места са любимо място за укритите на шараните и те рядко ги напускат. Важно е да локализираме добре именно тези места и да знаем с точност какво представляват, къде започват, къде свършват и от какъв характер са. При риболов в близост до такива места или вътре в тях от изключителна важност е точността. С малки изключения риболовът от ръка е много труден и понякога дори невъзможен. В тази връзка най-лесният и най удобен вариант за точна презентация на стръв или оглед на местото са добрата лодка и сонарът.
Освен намирането на местата, е важно и маркирането им. Лично аз избягвам да маркирам избраните от мен места с шамандури, защото така в повечето случаи ориентирам и бракониерите. Това е особено пагубно, когато се налага да захранвам няколко дни преди излета. Затова за тази цел използвам GPS. С тази техника е удоволствие да се влиза и да се ориентира човек в който и да е водоем, в каквито и да е метеорологични условия. И това е само малка част от многото неща, които могат да правят тези уреди.
Влакна https://outwitfish.com/catalog-details-bg-1.htm
Влакната, които използвам при тези условия, са не по-тънки от 0,37 мм. Личното ми предпочитание е към монофилите, но задължително в комбинация с плетен шок лидер с дължина 12 метра. В това отношение определено съм се спрял на плетения KINETIC SINKING на фирма GARDNER , със здравина 22,5 кг. Този материал има много добра абразивност и с лекота реже почти всякаква водна растителност. Голямата здравина пък ми дава увереност, когато съм в близост до рибата и след като съм намотал вече част от плетенето влакно на шпулата, че ще извадя шарана. При нежелани закачки по дъното в много голям процент може да разчитаме, че ще извадим монтажа невредим, поради здравината и неразтегливостта на този плетен повод. Разбира се, можем да спрем избора си и на ред други плетени влакна, но познавам колеги, които използват само този вариант и имат добри резултати в тези трудни условия. На макарите и въдиците няма да се спирам подробно, само ще спомена, че пръчките трябва да са с по-голяма акция, а макарите да обират с един оборот над 50 см влакно. Това се налага заради необходимостта от твърд и непрекъснат контрол над рибата по време на борбата.
Тежести https://outwitfish.com/bg-catalog-details-45.html
Към тежестите също подхождам внимателно. Избягвам да ползвам разни криви и чепати модели, които лесно могат да се закачат из подводната джунгла. Най-подходящият монтаж на оловото в случаите, когато се лови в много закачки, е познатият на повечето шаранджии Safety Bolt-Rig. Тази система позволява при закачане на оловото в някакво подводно препятствие, пластмасовата скоба да се счупи и да го освободи, а ние да продължим с ваденето на рибата. При риболов на места с остри камъни или валуни има значение от какъв материал е противооплитащата система над оловото. В този случай не е подходящ мекият силиконов шлаух или лидкор. Аз винаги се спирам на твърди пластмасови противооплитащи тръбички, които дават възможност при влизане на оловото между камъните и след изпъване на линията влакното да не ляга директно между тях, което ще обрече монтажа на късане. Не на последно място е и изборът на грамаж за тези олова. Предлагам ви да се спирате само на грамажи над 100 г. Така няма да се притеснявате, че монтажа се е преместил поради някаква причина. При риболов в реки обаче са необходими тежести над 140 г - колкото повече, толкова по-добре, според мен. При много големи тежести има вариант да закачите някоя плевелна риба и с часове да не разберете, че се е случило нещо такова. Просто дребните риби и каракудите много трудно намират сили да поместят олово с тегло над 150 г.
Монтажи https://outwitfish.com/bg-catalog-details-18.html
При самите монтажи разликите са предимно в здравината и абразивоустойчивостта. В такива ситуации никога не ловя с поводи със здравина под 25 lbs. Освен според здравината, поводите могат да се разделят и на още два вида в зависимост от абразивоустойчивостта им: такива с външно покритие и такива със сърцевина от някакъв здрав материал. Аз с удоволствие използвам и двата вида поводи, като и едните, и другите си имат предимства и недостатъци. Тези с дебело силиконово покритие са удачни за всякакъв тип презентация на стръвта, защото с премахване на част от покритието даваме нужната свобода на монтажа. Тези със сърцевина от волфрам или друг материал определено са по-здрави, но са удобни само за риболов със стръв, лежаща на дъното, просто защото са по-твърди.
Куки https://outwitfish.com/bg-catalog-details-15.html
При избора на куки се спирам на модели, при които разстоянието между стеблото и жилото е възможно най-малко. Така намалявам в известна степен случайното закачане на куките в различните закачки при изваждане за смяна на стръвта или при потъване на монтажа към дъното след внасянето му.
Макар и да съм избрал най-подходящите куки, винаги има опасност куката да се закачи за някоя трева, дърво или друго препятствие и така да изпуснем добри възможности да хванем риба. В миналото многократно ми се е случвало да закачам по този начин. На много от местата със закачки, на които съм ловил, не е било възможно да се презамята по-често или заради лошо време, или за да не се плаши рибата от непрекъснатото шляпане, дори и поради физическа умора някой път. Десетки часове съм чакал кълване, а куката си е била закачена някъде. Това обаче се промени, след като започнах да използвам PVA разтворими продукти и най-вече PVA-торбички за захранка, както и пяна за покриване на куките. PVA-торбите не са най-подходящият вариант за хвърляне от ръка, но внасяни с лодка, скрит монтаж вътре в тях, съм сигурен, че презентацията на стръвта е перфектна. На много язовири съм забелязал, че рибите избягват купчинките с храна и събират само малки частици в района на захранката. Тук на помощ идва PVA-пяната, с която покривам изцяло куката и така монтажът може да потъне безпрепятствено до дъното, без куката да се закачи някъде. През времето за разтваряне имам възможност да изпъна линията и след като пяната се стопи и изплува, презентацията на стръвта отново е това, което искам да бъде.
Успех на всички.
